Употребените гуми като отпадък
Когато гумите се свалят от превозното средство, те стават „частично износени гуми” или „излезли от употреба гуми”.
Частично износените гуми
могат да бъдат повторно използвани по първоначалното им предназначение:
- като гуми „втора употреба” – когато е останала достатъчна (законна) дълбочина на протектора или
- могат да бъдат възстановени чрез процедура наречена регенерирене, посредством която нов протектор се вулканизира върху каркаса и гумата сe връща в употреба като регенерирана.
Излезли от употреба гуми (ИУГ)
са онези гуми, които не могат да бъдат употребени повторно в оригиналния им вид. Тези гуми влизат в системата за управление на отпадъците и подлежат на оползотворяване, чрез материално рециклиране или получаване на енергия и само в краен случай се депонират.
Управление на излезлите от употреба гуми
В света съществуват шест основни начина за управление на ИУГ:
- Повторна употреба – частично износени гуми, които имат законна дълбочина на протектора, могат да се продават като „втора ръка”. Представляват незначителна част от пазара на гуми.
- Eкспорт на частично износени гуми за повторна употреба в посока от развитите към бедните страни. Тази практика обаче няма особено бъдеще, с исключение на износа на каркаси за нуждите на регенерата.
- Регенериране – осигурява същите стандарти на употреба и износване както при новите гуми. Новата товарна гума съдържа около 50 kг гумена смес. При регенерирането на такава гума се употребява само 12-15 kг нова гумена смес за възстановяване на гумата и поставяне на нов протектор.
- Maтериално рециклиране – извършва се в две направления:
- преработка с цел получаване на крайни продукти или на суровини за производството на редица потребителски и промишлени изделия;
- използване на употребени гуми като материал в пътното и гражданско строителство. - Оползотворяване на енергия в инсталации за съвместно изгаряне:
- в ТЕЦ за производство на електроенергия,
- в цементовите, хартиените и целулозни заводи и др. като допълващо гориво. - Депониране – съгласно Директива 199/31/EC след 2006г. депониране се допуска по изключение, само за гумите използвани като строителен материал, велосипедните и гумите с диаметър над 1400 мм.
Жизнен цикъл на гумите
Проблемът употребени гуми
Въпреки разбирането, че употребените гуми не са опасен отпадък, през последните години те се превърнаха в голям проблем за много развити държави.
Тези гуми не могат да се депонират
Много от качествата, които им придават устойчивост на износване, размекване, разграждане под въдействието на ултравиолетови лъчи, разтворители и биологични агенти, ги правят вного трудни за преработка и неподходящи за депониране. Въпреки основния си химичен състав, морфологията на гумите е също проблематична. Те заемат голямо пространство, макар че по-голямата част от обема им е празна. На бунището гумите се стремят да излязат на повърхността на останалите отпадъци. Въпреки че нарязването им решава този проблем това е допълнителна операция и води до отпадък който не се разтражда биологично.
Купищата гуми са голяма опастност от пожари. Веднъж пламнал (естествено или от палеж) такива пожари се гасят изключително трудно и горят с месеци. Те отделят токсични газове, дим, пепел и замърсяват почвата и водата.
Натрупаните употребени гуми задържат вода за дълъг период от време и така стават идеална среда за комари и гризачи. Поради това бунищата от такива гуми се разглеждат като опастност за общественото здраве.
Въпреки горното по света днес има натрупани около 10 милиарда излезли от употреба гуми, половината от които са в Северна Америка и приблизително 3 милиарда са в Европа. Към тях ежегодно се прибавят новогенерирани 13 до 14 милиона тона. От тях 5 милиона са в Северна Америка, 3.4 милиона – в Европа и 3.2 милиона – в Азиа.
Употребените гуми: ценен ресурс с голям потенциал
Гумите могат да се рецициклират на 100%. Химическите и физическите им свойства ги превръщат в ценни суровини. Те се състоят основно от каучук (43-48 %), сажди (21-22 %), метал (15-27 %), текстил (5%).
В съответствие с Базелската Конвенция на ООН (1998г.) и Европейския стандарт CWA 14243 (2002г.) употребените гуми не са опасни и вредни когато се преработват, превозват и съхраняват правилно.
По-голямата част от каучука, използван днес за производството на нови гуми, е синтетичен каучук – получаван от нефта. Новите гуми за леки автомобили съдържат еквивалент на 30 литра нефт, а тези за товарни автомобили – 93 литра. Растящите цени на петрола подчертават необходимостта от оползотворяване на тези ценни суровини чрез промишлено осъществими, ефективни и екологично чисти методи.
Европейското законодателство
Европейската Комисия замисля нова законодателна рамка за да осигури по-дългосрочна перспектива за изясняване на целите в областта на околната среда до 2020г. Следните специфични законодателни решения се отнасят до управлението на излезлите от употреба гуми:
- Стратегия на Общността за отпадъците (COM(96)399), изменяща Директива 75/442/EEC
- Директива за Депата за отпадъци (1999/31/EC)
- Директива за излезли от употреба превозни средства (2000/53/EC)
- Директива за изгаряне на отпадъци (2000/76/EC)
- Тематична стратегия на ЕК за превенция и рециклиране на отпадъци -COM(2005)666 окончателна.
На този етап няма специална Директива за излезлите от употреба гуми.
Тематичната стратегия на ЕК за превенция и рециклиране на отпадъци (COM(2005)666 окончателна) от 2005г. прави задълбочен анализ на главните постижения в управлението на отпадъците през последните 30 години. Набляга се на необходимостта от по-нататъшно развитие на подходите за определяне на по-добри възможности за околната среда и за набелязване на цели при рециклирането и възстановяването на отпадъци, вземащи под внимание различията между изделията и материалите и възможната алтернатива.
През септември 2005 г. Европейската комисия предложи преглед на директивата за отпадъците от 1975 г. с цел да установи правила за рециклирането и да изиска от държавите-членки да създадат обвързващи национални програми за намаляване на производството на отпадъци.
Европейският парламент прие два доклада през 2008г., с които призова да се сложи край на постоянно увеличаващото се количество на отпадъци в ЕС. Депутатите искат производството на отпадъци да се стабилизира до 2012 г., а производството им да бъде ограничено значително до 2020 г.
Значително намаление на производството на отпадъци до 2020 г.
Европейският парламент иска държавите-членки да изработят програми за превенция в областта на отпадъците, не по-късно от 18 месеца от влизането в сила на Директивата. Депутатите призовават за стабилизирането на производството на отпадъци до 2012 г. до нивото от 2008 г. и до 2010 г. да се определят по-нататъшни количествени и качествени цели за ограничаване на отпадъците до 2020 г.
До 2020 г. – най-малко 70% от промишлените отпадъци да се рециклират
Други цели приети от депутатите днес включват: държавите-членки да постигнат до 2020 г. ниво от най-малко 50% на повторна употреба и рециклиране на твърди битови отпадъци и от 70% за строителни, получени при разрушаване, промишлени и производствени отпадъци.
Запазване на пет-степенна “йерархия на отпадъците”
Според депутатите новият подход предложен от ЕК базиран на цикъла на живот на продукта е прекалено теоретичен. Затова те предпочитат да се придържат към общото правило на настоящата политика за йерархия на отпадъците, която подрежда третирането на боклука според пет категории:
(1) превенция и ограничаване на отпадъците,
(2) повторната употреба на отпадъците,
(3) рециклирането на отпадъците,
(4) други операции по оползотворяване,
(5) безопасно и съобразено с околната среда унищожаване на отпадъците
Когато оценките на цикъла на живот и анализите на икономическата ефективност ясно показват, че друга възможност за обработка дава по-добър резултат за определен поток на отпадъци, държавите-членки да могат да се отклонят от тези приоритетите, предлагат депутатите.
Изгаряне
Депутатите отхвърлиха идеята, че изгарянето може да бъде считано за оползотворяване. Ако това остане в законодателството до края на процедурата за съвместно взимане на решение – за тези, които се занимават с обработването на отпадъците няма да е толкова лесно, колкото в момента да избират по-простото решение, а именно изгарянето. Този въпрос беше един от най-спорните по време на обсъждането в пленарна зала.
Отговорност на производителя
Държавите-членки и Общността ще трябва да предприемат мерки за търсенето на отговорност от производителите или вносителите за отпадъци, които са били произведени в резултат от пускането на пазара на техния продукт. Например ще трябва да се предостави на обществеността достъпна информация доколко продуктът се поддава на рециклиране; производителите ще трябва да използват материали и да проектират продуктите така, че да се предотврати или ограничи производството на отпадъци, както и тяхната вредност. Също така ще трябва да се създадат съоръжения за разделно събиране, приемане обратно на продукти и унищожаване на продуктите с изтекъл полезен живот по отговорен начин.
Замърсителят плаща
Депутатите въвеждат принципа „замърсителят плаща”, според който цената на управлението на отпадъците ще се поема от: притежателят на събраните отпадъци или управлявани от извозвач или предприятие, и/или предишните притежатели, и/или производителят на продукта, от които отпадъкът е произведен.
